По Катаргейт всички са изпрани и невинни, върнати на работа в европейските институции. В София всичко се случва, както в Брюксел
Автор: Владислав Наков
Неочаквано за мен завършва една от историите, които следях с интерес през последните 6 месеца - " Катаргейт " в Европа, когато няколко евродепутати бяха хванти с подкупи, в това число и зам.-председателя на Европейския парламент. Катарците са се изнервили преди Световното състезание по футбол поради джендър, обществена и трудова политика, изразяваща се в това, че гастарбайтерите по градежите за шампионата работеха при доста тежки условия - там е горещо, а обектите трябваше да се предават в точния момент. Катарците, познавайки еврочиновничеството, са постъпили разумно - взели са пари и са почнали да ги раздават на всички институции на цивилизования, западен свят, където са можели да получат естрада.
Моята версия за края на историята беше, че тези, които бъдат хванати, ще бъдат наказани " ценностно и морално ", ще бъдат изгонени от обществената политика и изпратени на работа в офисите на лобистите в Брюксел. Оказа се обаче, че полицията ще бъде осъдена, делото ще бъде прекъснато, а парите ще бъдат върнати с опрощение.
Скандалът датира от 2018 година, когато Пиер Антонио Панцери, тогава член на Европейския парламент и неговата подкомисия по правата на индивида (DROI), подписва съглашение с " Катарската комисия по правата на индивида " за подсилване на двустранното съдействие и продан на опит. Панцери свършва добра работа, като дава на Катар необятна естрада в Екологичен потенциал, от която те да настояват, че „ отчетите за гибелта на стотици работници-мигранти на строителна площадка не са нищо повече от „ клеветническа акция “.
В подмяна европарламентаристите са получавали скъпи дарове от държавното управление на Катар: хотели и самолетни пътувания, както пари както в брой, по този начин и под формата на дарения за организации с нестопанска цел (НПО) на членове на Европейския парламент (например Фондация Панцери с луксозното име „ Борба с безнаказаността ”). Панцери (съдейки по показанията му) се е трансформирал в нещо като " парламентарен медиатор " за катарците - осигурявайки " закупуването " на други депутати и цели комисии. В резултат на това в тази ситуация се появиха доста други фигури, в това число заместник-председателят на Европейския парламент Ева Кайли и нейният другар Франческо Джорджи (и формален парламентарен помощник на ненапълно работно време).
Кайли беше задържана на 9 декември 2022 година В жилището й бяха открити €150 000. Същата сума беше открита и у татко й, който беше арестуван в брюкселски хотел. Кайли призна още, че катарците са й дали парите и че въпросните €300 000 не са единствените, които са минали през ръцете й.
Но, месец по-късно отбраната настоя за друга версия: Кайли научила за произхода на парите от Франнческо Джорджи и „ чувствайки, че би трябвало неотложно да отстрани тази нечистотия от жилището, тя помолила татко си да занесе куфара в хотел в Брюксел, където същинският притежател ще ги вземе “.
Тези нелепости бяха задоволителни, с цел да отслабят обвиняванията, макар че Панцери, който подписа признания, я назова собствен главен съизвършител. Тя беше пусната под домакински арест, който бе анулиран в края на май, след което тя разгласи, че се връща на работа в Европейския парламент.
Единственият, който пострада от признанието на Панцери, беше самият той – единствено той остава под домакински арест. Всички останали, в това число и Франческо Джорджи, бяха освободени и върнати на работа.
Смятам, че повода за безславния завършек на този в началото доста плевел скандал е, че по време на следствието се е оказало, че с изключение на редови евродепутати, на катарското „ гостолюбие “ са се радвали и някои еврокомисари, в това число моят любим Ж.Б. Е, след арестите се развихри зараза от признания – доста депутати и чиновници от апарата на Екологичен потенциал започнаха да признават, че са летели някъде със аероплан, отсядали са в скъпи хотели, получавали са възнаграждения, с цел да приказват по разнообразни симпозиуми от името на Катар, " само че Катар по никакъв метод не е могъл да повлияе на решения им ". Не, това не може да се случва в центъра на цивилизования свят.
Историята е красива. Силни, самопрочистващи се институции, съвременна антикорупционна политика, самостоятелност на правосъдната система и въобще всичко, което толкоз доста ни харесва.
В резултат на това останаха две благоприятни условия - да се даде цялостен обсег на случая, позволявайки му да се разшири до небивали размери или всичко просто да спре. Явно е определено второто.
Този случай би трябвало да служи на нашите евроатлантици като стопроцентово удостоверение, че в България всичко се случва тъкмо както и в Брюксел!
